Знам... знам
Знам... знам
На комерсиалните тийнейджърки говоря за извънземни,
знам, не те, а родителите са проблемни.
Знам за афродизиак, растящ по клони,
знам, че всичките сте скромни и точно на какво сте склонни.
Знам за почти всеки ваш проблем,
знам, че много зная и че за повечето съм кретен.
Питам ви всички, алкохолът помага ли?
Всички тези парички, на вас ли са се полагали?
Питам, след като добра ръка ви гали,
защо повтаряте след мен, като папагали?
Не, че съм нещо кой знае какво,
просто съм член на странно и непознато за вас общество.
И може „всичко” да зная, но зная едно,
жените са под общ знаменател и всеки мъж знае защо.
Знам, че всяка красавица на този лаф се дразни,
но знам, какво егото им блазни и душичките им празни.
Знам за всичките купони, тетрохидратирани или безсънни,
знам за всичките масони, а „Y” чака само да се стъмни.
Знам, че всяка бивша ми се дразни,
но знам, че помнят всичките оргазми.
Знам, че за всички тях това е безобразно,
да спиш с хиляди мъже при тях си е заразно.
Но, момичета, на мен не се сърдете.
За окапалите ви кокичета молете се на боговете.
И знам, не аз съм този, който да ви казва,
не ви трябвам аз, а нещо, което положението да замазва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
