RainaVakova
413 2666
3.09.2019 г., 0:45 ч.

Зная, че безвремието липсва 

  Поезия » Друга
314 3 6

Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.

Слънцето от облак как да купя?
А ятата - с пътна диагноза.
Змиите в дълбокото на дупките
крият най-модерната си кожа.

Дните намаляват. Само мислите
стават дълги и държат до тъмно
всички равноправни безразличия,
дето целя с чистата си съвест.

Вдишала мъглата от афиша,
изчислявам правото на хикса
някаква съдба да ми напише
и да се престоря,че ще свикна.

Вкусен плод. Размазано червило.
Зная, че безвремието липсва.
Само най-безстрашното плашило
къса отеснялата си дрипа. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси, Георги, Марианче, благодаря ви!
  • Хубаво.
  • Съвсем точно Райне. Пак ме изненада приятно. В ароматът на домашната лютеница има много поезия
  • Добро утро, Краси и хубав ден!Казват,че септември сутрин ухае на есен, денем-на лято, а вечер-на чушки... 😃😜, а аз ти пожелавам да ухае на поезия! Стихчето ти е прекрасно!

    Усмихнат ден, Гавраиле! Може би е в сега бъдещето и не е виновен климатът
  • Безвремието...всъщност то е необозримия път към бъдещето.Няма ли го него къде е бъдещето?
  • Липсва безвремието, най-много на времето,
    откакто го вкараха в календара...
    Само съвестта още държи будно бремето,
    на мислите, счупили й кантара.
    Райне, вместо коментар, поздравявам те със стих за хубавата творба.
Предложения
: ??:??