Зная, че безвремието липсва
Ветропоказетел върху дюните
с шалче на отминало момиче...
Клетката след жадното сбогуване
с лятото на празен цирк прилича.
Слънцето от облак как да купя?
А ятата - с пътна диагноза.
Змиите в дълбокото на дупките
крият най-модерната си кожа.
Дните намаляват. Само мислите
стават дълги и държат до тъмно
всички равноправни безразличия,
дето целя с чистата си съвест.
Вдишала мъглата от афиша,
изчислявам правото на хикса
някаква съдба да ми напише
и да се престоря,че ще свикна.
Вкусен плод. Размазано червило.
Зная, че безвремието липсва.
Само най-безстрашното плашило
къса отеснялата си дрипа.
