23.01.2020 г., 23:51

Зоокът

1.1K 0 1

      В една квартира неугледна

      се сбрали много елементи

      от фауната ни различна...

      Във всяка стая - и любимец!

 

      В антрето - паяк,в хола - гълъб.

      Сред кухня - костенурка мърда.

      В едната спалня мърка котка,

      а в другата пък - хамстер кротък.  

 

      Остава банята - спасена?

      Но не!Тя била усвоена,

      така,че под самата мивка

      да плува малка,златна рибка!

 

      Незнайно как,но до антрето 

      доведено било турнето

      на костенурката безстрашна.

      Обаче паякът - уплашен

 

     се вмъкнал ненадейно в хола.

     Там гълъбът му дал отпора,

     съборил в яростта си нещо,

     събудил котката отсреща!

 

     И тя решила,че е крайно време

     "пернатия" урок да вземе.

     Но пък й трябвала примамка

     и клетка с хамстера  довлякла!

 

    На свободата - много верен,

    дал гълъбът и клюн,и време,

    и пуснал дивото мъниче...

    Той - гладен,в кухнята изтичал.

 

    Там - мързеливите стопани,

    храната даже не прибрали...

    Така домашните любимци

    си хапнали,каквото искат!

 

    Вилняли,мазали разкошно

    и чупили посуда..Боже!

    Дори и златната си рибка

    нахранили с трохи насипни.

 

    Дали от веселбата дружна,

    аквариумът се катурнал

    и банята се наводнила.

    Съседът - стреснат,помощ викнал!

 

    Оттам пожарна и линейка

    дошли да видят:-Гръм ли екна?

    А зоокътът ги посрещнал

    сред хаос - и голям,и смешен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...