23 янв. 2020 г., 23:51

Зоокът

1.1K 0 1

      В една квартира неугледна

      се сбрали много елементи

      от фауната ни различна...

      Във всяка стая - и любимец!

 

      В антрето - паяк,в хола - гълъб.

      Сред кухня - костенурка мърда.

      В едната спалня мърка котка,

      а в другата пък - хамстер кротък.  

 

      Остава банята - спасена?

      Но не!Тя била усвоена,

      така,че под самата мивка

      да плува малка,златна рибка!

 

      Незнайно как,но до антрето 

      доведено било турнето

      на костенурката безстрашна.

      Обаче паякът - уплашен

 

     се вмъкнал ненадейно в хола.

     Там гълъбът му дал отпора,

     съборил в яростта си нещо,

     събудил котката отсреща!

 

     И тя решила,че е крайно време

     "пернатия" урок да вземе.

     Но пък й трябвала примамка

     и клетка с хамстера  довлякла!

 

    На свободата - много верен,

    дал гълъбът и клюн,и време,

    и пуснал дивото мъниче...

    Той - гладен,в кухнята изтичал.

 

    Там - мързеливите стопани,

    храната даже не прибрали...

    Така домашните любимци

    си хапнали,каквото искат!

 

    Вилняли,мазали разкошно

    и чупили посуда..Боже!

    Дори и златната си рибка

    нахранили с трохи насипни.

 

    Дали от веселбата дружна,

    аквариумът се катурнал

    и банята се наводнила.

    Съседът - стреснат,помощ викнал!

 

    Оттам пожарна и линейка

    дошли да видят:-Гръм ли екна?

    А зоокътът ги посрещнал

    сред хаос - и голям,и смешен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...