Зора съм
Понякога...
съм просто тишина,
в зениците събрала снеговете,
и бавно, като капчици тъга,
се стичам тихо по лицето ти.
Понякога...
съм пролетна роса,
в утрото погалена от цвете,
и от прашеца ѝ събирам топлина,
за да притопля сърцето ти от ветровете.
Но искам...
винаги да съм зора,
с птиците да гоня необята
и да летя високо над света,
с открадната целувка от небето ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
