18.02.2017 г., 13:42 ч.

Зора съм 

  Поезия » Любовна
566 4 7

 

Понякога...

съм просто тишина,

в зениците събрала снеговете,

и бавно, като капчици тъга,

се стичам тихо по лицето ти.

 

Понякога...

съм пролетна роса,

в утрото погалена от цвете,

и от прашеца  ѝ събирам топлина,

за да притопля сърцето ти от ветровете.

 

Но искам...

винаги да съм зора,

с птиците да гоня необята

и да летя високо над света,

с открадната целувка от небето ти.

© Дочка Г Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??