1.02.2018 г., 9:55 ч.

ЗОВ 

  Поезия » Любовна
786 6 7

Ела при мен, преди да стана есенна.
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.

 

Ела, преди да се разсее ехото
на моето най-слънчево "обичам те"!
Ела, докато падналите дрехи
са знак за страст, а не за зла поличба.

 

Ела, докато пътят е усое,
прегърнало следи еднопосочни.
Все още утринта ме буди твоя —
с лика ти по девичата ми сочност.

 

Ти знаеш – само в бялата ми кожа
небето ти успява да заплаче.
Ела — дъга в дланта ти ще положа!
Или самата аз ще съм палачът ѝ.

 

---

© Станислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??