ЗОВ
Ела при мен, преди да стана есенна.
Ела, докато искам с теб да дишам.
Преди да стихнат на кълвача песните
в изсъхналите липови клавиши.
Ела, преди да се разсее ехото
на моето най-слънчево "обичам те"!
Ела, докато падналите дрехи
са знак за страст, а не за зла поличба.
Ела, докато пътят е усое,
прегърнало следи еднопосочни.
Все още утринта ме буди твоя —
с лика ти по девичата ми сочност.
Ти знаеш – само в бялата ми кожа
небето ти успява да заплаче.
Ела — дъга в дланта ти ще положа!
Или самата аз ще съм палачът ѝ.
---
© Станислава All rights reserved.
