20.03.2024 г., 8:33

Зов за щастие

622 2 5

                Повечето хора са толкова щастливи, колкото са решили да бъдат.

                                                 Ейбрахам Линкълн

 


Няма рецепта за щастие, то не трябва да е цел.
То е награда и да я спечелиш трябва да си смел.

Не може да бъде пропътувано, притежавано и носено,
то чувство е с благодарност и любов замесено.

Някой щастието свое търсят, вървят напред и все напред,
понякога напредват с лакти, понякога е нужен и късмет.

Други пък все го очакват, то да дойде си само.
Цял живот да дойде чакат и си викат: А дано.

Трети пък все го намират във света около нас.
С пълни шепи го събират, нямат нужда от компас.

Но що е Щастие? Аз зная, че то е нещичко добро,
което случило се нявга, е винаги добре дошло.

Което искаш ти да преживееш, да се повтори пак и пак.
Не искаш то за си отиде, за теб това е Божи знак.

За някой туй е шоколада или пък книгите, цветята,
а други гледат на високо - в свободата и луната.

Когато ти е топло на душата и искаш да е все така.
Когато искаш времето да спре, часовника да не тиктака.

Когато нямаш нужда от нищо, освен от това,
което вече имаш. И просто казваш: - Благодаря.

Глупакът търси щастието нейде там в далечината,
а мъдрият си го отглежда близо, точно под краката.

Не е и нужно да го имаш, щастие да притежаваш,
за да правиш другите щастливи, трябва само да го даваш.

За мен щастието скрито в малките неща е.
Прегръдката, целувката, усмивката - това е.

А имаш ли ти всичкото това,
то най-щастлив си на света.

За написването на този текст са използвани мисли за щастието на:
Тери Пратчет, Умберто Еко, Махатма Ганди, Оскар Уайлд, Ане Франк, Джоан Харис, Денис Уайтли, Джеймс Опенхайм и др.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мом Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...