vega666 (Младен Мисана)
1548 14290
18.08.2020 г., 20:05 ч.

Зов за завръщане 

  Поезия
865 18 14

Есента е най-краткият влак,
в жълт перон - за очите измама.
Липсва още съдбовният сняг,
скрил следите на хиляди рани.

Ти потегляш от гара "Любов"
и се движиш в посоката север...
Хоризонтът - миражният ров,
е последната земна химера.

Сред далечното глухо поле,
припознай се в дървото самотно.
Заскрежено от късчета лед,
с разклонена от корени котва.

И гнездо сред короната свий,
пренощувай прощално във него.
През глава своя двойник завий
с опростеното стихнало его.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасна поезия!
  • Прекрасната Есен започва да багри листата дори и на най-самотните дървета...!!!
  • "Есента" в образа на заминаващ си влак от "жълтия перон" на листата е прекрасен поетичен образ. Той немедлено си отива от гарата "Любов" и натъжава сърцето на лирическия. "Самотното дърво", в което да свиеш последното гнездо на душата си пред вихрите на прииждащата зима, желание за преживяване ли е? Поставят се недвусмислени въпроси и прекрасните поетични образи задават непряко отговорите.
    Този похват е несъмнено белег за висше поетично майсторство, което автора притежава несъмнено.
  • "Ти потегляш от гара "Любов"
    и се движиш в посоката север..."

    Сам човек трудно преборва собственото си его...
    Хубава седмица, Младене!
  • И аз се припознах в твоя стих, Младене!... Прекрасен е, благодаря за удоволствието!
  • Разкош Младене!
    Радвам се да прочета нещо от теб!
    Чудесен си!🍀🍀🍀
  • "Ти потегляш от гара "Любов"
    и се движиш в посоката север..."

    Все на север, в посока към гара "Безизходна"
    (или може би вече е "Безлюбовна"
    Все едно - там е краят на всички беди
    и тъгата сама си отключва оковите...
  • Пътуване на север към мразовитото неизвестно! Прекрасен стих с метафорични образи! Поздравления!
  • В живописта има едни представители на символизма като Гюстав Моро, Арнолд Бьоклин и др. които са известни със стремежа си да предадат чрез картините си невидимото и неосезаемото на така наречения "видим свят", както и да повдигнат завесата над човешкото подсъзнание. Този "Зов за завръщане" го приех като картина на някои от горе споменатите. Красив, символичен, наситен с дълбоки послания!
  • Харесах - чудесно.
  • Великолепно стихотворение! Възторгна ме!

    "Есента е най-краткият влак,
    жълт перон - за очите измама."
    "Хоризонтът - миражният ров,
    е последната земна химера."
    "Сред далечното глухо поле,
    припознай се в дървото самотно.
    Заскрежено от късчета лед,
    с разклонена от корени котва."
    "И гнездо сред короната свий,
    пренощувай прощално във него.
    През глава своя двойник завий
    с опростеното стихнало его."
    Сърдечно те поздравявам!
  • "През глава своя двойник завий
    с опростеното стихнало его."
    Много добре казано! Поздравления!
  • Липсва още съдбовният сняг,
    скрил следите на хиляди рани.
    Ти потегляш от гара "Любов"
    и се движиш в посоката север...

    Дано се намери за всеки нуждаещ се сняг, който да обнови и възроди душата. Много е интересно нощуването на човека в гнездото, сякаш едновременно спасение и наказание, сякаш единственият дом, който дава справедлива оценка за изминатия път и утеха... Много ми хареса!
  • Да,голямото его е лош съветник!
    Останалото е инстинкт за самосъхранение...
    Хванал си тънката разлика между желанието и възможността да се изкушим от съблазънта на алчността.
    Поздравления, Младен!
Предложения
: ??:??