18.08.2020 г., 20:05

Зов за завръщане

1.1K 18 12

Есента е най-краткият влак,
в жълт перон - за очите измама.
Липсва още съдбовният сняг,
скрил следите на хиляди рани.

Ти потегляш от гара "Любов"
и се движиш в посоката север...
Хоризонтът - миражният ров,
е последната земна химера.

Сред далечното глухо поле,
припознай се в дървото самотно.
Заскрежено от късчета лед,
с разклонена от корени котва.

И гнездо сред короната свий,
пренощувай прощално във него.
През глава своя двойник завий
с опростеното стихнало его.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна поезия!
  • Прекрасната Есен започва да багри листата дори и на най-самотните дървета...!!!
  • И аз се припознах в твоя стих, Младене!... Прекрасен е, благодаря за удоволствието!
  • Разкош Младене!
    Радвам се да прочета нещо от теб!
    Чудесен си!🍀🍀🍀
  • "Ти потегляш от гара "Любов"
    и се движиш в посоката север..."

    Все на север, в посока към гара "Безизходна"
    (или може би вече е "Безлюбовна"
    Все едно - там е краят на всички беди
    и тъгата сама си отключва оковите...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...