Зрънце надежда

Събудих се, късно следобед,
усещайки болката в мен.
Главоболие, толкова жестоко,
от глада ми, притаен.

Шумовете наоколо дразнят,
не е музика това, което кънти.
Ударът, аз, земята, паднал -
виждам света през сълзи...

В тайното шкафче поглеждам,
няма останало и зрънце поне.
Навън излизам с надежда,
да срещна някой друг като мен.

Моят най-близък приятел -
секретният фармацевт, Радослав,
той днес за мен е набавил
лекарство за моите болка и гняв.

И бързо се промъквам по тъмно,
да си приготвя от вълшебния прах -
в душата ми вече се съмва,
няма гняв, тревоги или страх...


***

И същата нощ с усмивка -
гледам звездите, несъзнателен.
Болката - вече красива,
утеха е,
в живота ми несъстоятелен...