Искам зверски, диво и зловещо
с пръсти да разцепя хоризонта.
И с магията на древна вещица
да го сгърча в невъзможна форма.
Да целуна устните на пъкъла,
той да стене в писъци и вопли.
Девет кръга, с ужаси претъпкани,
да изгарят в мен до изнемогване.
Да боли. Безумно. До разчекване.
Бавна, мълчалива, трудна жажда.
По клепачите ми. До залепване.
И по нощите ми. До разяждане. ...