Зверски, диво и зловещо...
с пръсти да разцепя хоризонта.
И с магията на древна вещица
да го сгърча в невъзможна форма.
Да целуна устните на пъкъла,
той да стене в писъци и вопли.
Девет кръга, с ужаси претъпкани,
да изгарят в мен до изнемогване.
Да боли. Безумно. До разчекване.
Бавна, мълчалива, трудна жажда.
По клепачите ми. До залепване.
И по нощите ми. До разяждане.
Да съм пълна с нежност. За даряване.
Да се моля. Нямо. До умиране.
Да обичам. Смело. До прераждане.
Да те търся. Дълго. До намиране.
Да разпоря страшно битието си.
До утробата му. Като изнасилване.
И когато стигна до сърцето си,
да го умъртвя, без право на помилване.
Да усетя как по мен се стича
кръв, до лудост страшна и гореща.
Да умирам, но за бога, да обичам!
Зверски! Диво! И зловещо!
© Цвети Пеева All rights reserved.
