21.11.2010 г., 21:33

Звезда

695 0 4

 

 

Дълбоко във Вселената се взирам,

начало без край да дам,

коя звезда е мойта не откривам,

търся мястото ù там.


Под сянката на лунните лъчи,

върху вълната на млечния път,

все криеща се надалеч от моите очи,

търсеща своя звезден кът.


Ах, сияние небесно,

не ме оставяй и ти;

да избягаш е лесно,

звезда си - моя остани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих и порив на душата!
  • Благодаря ви!
    джуди (Гинка Любенова Косева)
    velikataniki (Николина Милева)
  • Просто си наречи една и това е!
    Изборът е голям!
  • ох, аз на себе си съм нарекла цяло съзведние ...съзвездието на Великата Ники...или Великото съзвездие или съзвездието на Ники Великата...ох...извинявай,Елена...неделята ми е много крив ден ...харесах стиха...поздрави и лека

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...