23.06.2016 г., 21:10 ч.

Звезда 

  Поезия » Любовна
639 0 10

Ще си останеш моята звезда,

а аз ще бъда твоят небосвод.

На него Мила, ти изгря,

а аз родих се за живот.

 

Твърде скоро залезът дойде

стъмни се, всичко притъмня.

Нестихващата мъка придойде

опустял, денят ми избледня.

 

Сега напразно чакам зората

и нейните златни лъчи

да блесне отново звездата…

Но мракът вън все тъй тъжно звучи.

 

София

23.06.2016

© Владимир Владимирович Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??