Ще си останеш моята звезда,
а аз ще бъда твоят небосвод.
На него Мила, ти изгря,
а аз родих се за живот.
Твърде скоро залезът дойде
стъмни се, всичко притъмня.
Нестихващата мъка придойде
опустял, денят ми избледня.
Сега напразно чакам зората
и нейните златни лъчи
да блесне отново звездата…
Но мракът вън все тъй тъжно звучи.
София
23.06.2016
© Владимир Владимирович Всички права запазени