23 jun 2016, 21:10

Звезда 

  Poesía » De amor
653 0 10

Ще си останеш моята звезда,

а аз ще бъда твоят небосвод.

На него Мила, ти изгря,

а аз родих се за живот.

 

Твърде скоро залезът дойде

стъмни се, всичко притъмня.

Нестихващата мъка придойде

опустял, денят ми избледня.

 

Сега напразно чакам зората

и нейните златни лъчи

да блесне отново звездата…

Но мракът вън все тъй тъжно звучи.

 

София

23.06.2016

© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??