Ще си останеш моята звезда,
а аз ще бъда твоят небосвод.
На него Мила, ти изгря,
а аз родих се за живот.
Твърде скоро залезът дойде
стъмни се, всичко притъмня.
Нестихващата мъка придойде
опустял, денят ми избледня.
Сега напразно чакам зората
и нейните златни лъчи
да блесне отново звездата…
Но мракът вън все тъй тъжно звучи.
София
23.06.2016
© Владимир Владимирович All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
