Звезда
Ще си останеш моята звезда,
а аз ще бъда твоят небосвод.
На него Мила, ти изгря,
а аз родих се за живот.
Твърде скоро залезът дойде
стъмни се, всичко притъмня.
Нестихващата мъка придойде
опустял, денят ми избледня.
Сега напразно чакам зората
и нейните златни лъчи
да блесне отново звездата…
Но мракът вън все тъй тъжно звучи.
София
23.06.2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Владимир Владимирович Все права защищены
