Звезден бокал
Небето тази вечер е бокал
събрал е в себе си
сълзите на всемира...
Звездите са далечни -
примигват с неонова
студена светлина...
забулени в сива
лепнеща мъгла...!
Изглеждат нови - непознати!
Нима планетата пътува
в нова орбита, извън
познатата вселена!
Дали портала звезден
е отворен...
Изгубихме ли пътят!
Накъде се носим...
А тука на земята
прелитат облаците
буреносни...
а слънцето изглежда
чуждо...холограма
някаква - запечатена
дълбоко във умът ни!
А вятърът свирепо свири,
дори и птиците не прелитат -
превиват се върхарите и стенат...
Дали битката в небесата -
не е за нас - на, Ангелите светли с мрака.
Тревожен е денят, завит от
синкава мъгла...И вглеждам се
със питащ поглед във всемира...
а дъждът вали в моята душа -
горчилката и болката иска да отмие.
Застанала съм на ръба - със сетни сили
към върхът катеря...нима вълшебният
кристал е скрит от нас, та в мрак
от векове да търсим истината за света!
Отронват се прелитащи скри жали
а тайната остава скрита...
холограмата премигва и угасва и всява
страх и пустота...и безнадежност...
Вървя сред пясъчна пустиня,
така изглежда забързаният свят
и толкова жадувам оазиса да стигна
и да отпия глътка - животворна вода...
Но пустинята превзема сетивата.
Изгубих се! Не виждам път във мрака!
Изтича времето - като пясъчен часовник!
А пясъчните кули рухват...Пусто е...
А мислите не спират - събират се в бокал
а той прелива и разпилява звездната ми същност!
29.11.2021г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
