15.07.2020 г., 19:40 ч.  

Звезден единак 

  Поезия » Философска
677 6 19

ЗВЕЗДЕН ЕДИНАК

 

Дълбоко в паметта ми има мрак,

сред който се страхувам да нагазя.

Нима съм се родила единак –

посрещан и преследван със омраза?

 

Не вия нощем. Имам кански страх,

че ехото повтаря мигновено

мълвата – за това, какво не бях,

и другото – което не споделям.

 

Будувам често. Сухата луна

се дави в мойте ириси зелени.

Нима е нужно все да се виня,

щом прекосявам нечия вселена?

 

Вкусът на свободата е горчив,

но – честно казано! – го предпочитам.

Защото не е лесно да си жив

във свят без капка обич и обител.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??