22.06.2013 г., 10:33

Звезден накит

1.3K 1 6

 

 

ЗВЕЗДЕН НАКИТ

 

 

                       На внучките ми Рая и Деница

 

 

Под зелените лозови свежи къдрици

с пълни чаши седим на раздумка с Небето

и се гмурва във виното бледа звездица,

и от дъното в златно и приказно свети.

 

Ще допия на гроздето светлия пламък

и ще блесне в дланта ми, в нощта спотаена,

скъпоценна сълза от небесния замък,

песъчинка от плажа на дивна вселена.

 

Тъй е тихо и здрачно в часа на щуреца,

пръска виното свежест, ухае на лято;

всяка малка звезда е белязъл Творецът

с Made in Heaven*, гравирано в старото злато.

 

Небесата са горе, звездата – у мене,

– портокалово резенче в чашата с вино,

щедър дар от самата безсмъртна Вселена

за горчивото в моите кротки години.

 

Плисва вино и дъхава светла поезия –

тази северна вечер е приказка южна.

Ще налея, звездица отгоре ще слезе

– две звезди от небесния свод са ми нужни.

 

Две принцеси с небесния дар ще закича –

да са чудно красиви и много богати:

две звездици за моите малки момичета

с “Made in Heaven”, гравирано в старото злато.

 

_______________

 

*Made in Heaven – направено на небесата; заглавие на албум на група “Куин”.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...