severianin (Валентин Чернев)
417 677
28.03.2012 г., 1:33 ч.

Звезден опус 

  Поезия
665 0 12

 

ЗВЕЗДЕН ОПУС

 

Небе - като в картина на Джорджоне

- изтъркан нощен плюш с мъглив оттенък -

надраскано от ревматични клони

на древен орех с разширени вени...

 

Едва загатната луна, бродирана

сред диплите на облачна коприна...

Мъгла, от звездния простор извираща

- ту бледожълта, ту китайско-синя -

 

а зад мъглата – звездните селения

по нощната космическа ротонда -

подобно диаманти, разпилени

в Кофифонтейн, в Аргайл или Голконда...*

 

В такава нощ е скитница душата ни –

на път към звездните архипелази

космични ветрове плющят в платната й.

На добър час! И Господ да я пази!

 

Примигват на ревера на Безкрайното

Алгол и Денеб като два рубина,

Плеядите са седем звездни тайни,

Ловецът Сириус проблясва в синьо,

 

а Бетелхойзе свети сред звездите

като елмазна брошка на Вселената,

Алдебаран в огърлица заплита

хиляда Млечни пътя разпилени...

 

Душата скита в звездните чертози,

душата слуша звездните фантазии -

далеч от цялата житейска проза,

в ефирна нощ, вълшебна като тази.

 

А вън – небе – рисувана картина,

едва загатната луна далечна,

в небето – едри диаманти сини

и красота –

безкрайна като вечност.

 

________________

 

* Кофифонтейн, Аргайл, Голконда – едни от най-крупните

диамантени находища в света

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??