14.09.2011 г., 13:11

Звезден танц

1K 0 15

 

ЗВЕЗДЕН  ТАНЦ

 

Госпожо, каня ви на валс,

нищо че оркестърът не свири.

Нека всички се кокорят в нас

и себе си във танца ни да дирят.

 

Хайде, знам, че си вълшебна,

на траките любима дъщеря!

Накрая ще ти падна на колене

и ще докосна с устни твоята ръка,

 

също като Дон Кихот на Дулцинея

преди да яхне Росинант.

Една звезда в сърцето ми едрее.

Госпожо, каня ви на танц!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аплодисменти!!!
  • прекрасно, Ангел...прекрасно..
    най-сърдечно..
  • Възхитителен валс! Чува се музика, а уж "оркестърът не свири" – истинско изпълнение на виртуоз. Чувстват се сигурните, мъжествени стъпки на лирическия герой, на чудния Дон Кихот, преминал през изпитанията на суровия живот, но съхранил красотата на душата си и затова излъчващ особено очарование… Едва ли някоя госпожа би могла да устои на такава покана за звезден танц!
  • Поздрави, Ачо! Красив стих!
  • Поздрав сърдечен!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...