14.06.2010 г., 0:23

* * * (звезди в косите и сълзи в очите)

1.2K 0 13

 

 

            На моите сълзи не вярвам вече -

          те всички са за сбъднати желания,

          мечтите ми и те отдавна са обречени

          на невъзможност, спънати, забравени,

          молитви нямам в устните пресъхнали,

          страхът в сърцето ми от Бога закърня

          и вярата във Рая днес лежи отпусната

          пред прага ми - дрогирана от суета.

          Изгубих сън и ден, и вятър,

          изгубих радост, смисъл и покой,

          кръвта от раните си лочих до припадък,

          платих си с лихвите - да бъдеш мой,

          сега единствено нощта е в мойта стая,

          косите ù да сресвам - виолетов водопад,

          една звезда се втурна към Земята,

          очи затворих - пак тебе пожелах.

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ще изплагиатствам един коментар по "едноименното" мое стихотворение: На такава творба не се слагат три, а пет звезди!... Браво ти!
  • Благодаря на всички, че ме посетихте!
  • Всичко е казано,а краят го доказва!Поздрав за силната творба!
  • Хареса ми, приветствам! Само бих предложила една лека промяна -
    по-добър в ритмично отношение ще бъде последният стих, ако е:
    очи затворих - теб си пожелах!
    Надявам се, не ми се сърдиш за редакторската намеса!
  • Много силни чувства!
    Впечатляваща творба!
    Привет!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...