На моите сълзи не вярвам вече -
те всички са за сбъднати желания,
мечтите ми и те отдавна са обречени
на невъзможност, спънати, забравени,
молитви нямам в устните пресъхнали,
страхът в сърцето ми от Бога закърня
и вярата във Рая днес лежи отпусната
пред прага ми - дрогирана от суета.
Изгубих сън и ден, и вятър,
изгубих радост, смисъл и покой,
кръвта от раните си лочих до припадък,
платих си с лихвите - да бъдеш мой, ...