Jun 14, 2010, 12:23 AM

* * * (звезди в косите и сълзи в очите)

  Poetry
1.2K 0 13

 

 

            На моите сълзи не вярвам вече -

          те всички са за сбъднати желания,

          мечтите ми и те отдавна са обречени

          на невъзможност, спънати, забравени,

          молитви нямам в устните пресъхнали,

          страхът в сърцето ми от Бога закърня

          и вярата във Рая днес лежи отпусната

          пред прага ми - дрогирана от суета.

          Изгубих сън и ден, и вятър,

          изгубих радост, смисъл и покой,

          кръвта от раните си лочих до припадък,

          платих си с лихвите - да бъдеш мой,

          сега единствено нощта е в мойта стая,

          косите ù да сресвам - виолетов водопад,

          една звезда се втурна към Земята,

          очи затворих - пак тебе пожелах.

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще изплагиатствам един коментар по "едноименното" мое стихотворение: На такава творба не се слагат три, а пет звезди!... Браво ти!
  • Благодаря на всички, че ме посетихте!
  • Всичко е казано,а краят го доказва!Поздрав за силната творба!
  • Хареса ми, приветствам! Само бих предложила една лека промяна -
    по-добър в ритмично отношение ще бъде последният стих, ако е:
    очи затворих - теб си пожелах!
    Надявам се, не ми се сърдиш за редакторската намеса!
  • Много силни чувства!
    Впечатляваща творба!
    Привет!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...