Звездите на небето
Загледана в тъмната нощ
в небесния свод със звездите обсипан
учудвам се,каква ли мощ
стои зад тоз всемир непипан.
Дали там някъде в безкрая
на друга някоя планета
деца със кученца играят
и някой към небето гледа.
Дали пък взорът ни не се преплита
и без сами дори да знаем
вълшебно тайнство да ни сплита –
зовем се,търсим се, мечтаем.
Аз мисля – таз мечта прекрасна
напусто тъй не е в сърцето
и гледам онемяла и прехласната
пак всяка нощ звездите на небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Кърклисийска Всички права запазени
Наистина, кой знае. Не е случайност, в това съм сигурна.