Загледана в тъмната нощ

        в небесния свод със звездите обсипан

        учудвам се,каква ли мощ

        стои зад тоз всемир непипан.

        Дали там някъде в безкрая

        на друга някоя планета

        деца със кученца играят

        и някой към небето гледа.

       Дали пък взорът ни не се преплита

       и без сами дори да знаем

       вълшебно тайнство да ни сплита –

       зовем се,търсим се, мечтаем.

       Аз мисля – таз мечта прекрасна

       напусто тъй не е в сърцето

       и гледам онемяла и прехласната

       пак всяка нощ звездите на небето.