26 ene 2022, 18:34

Звездите на небето

  Poesía
632 0 1

 

 

        Загледана в тъмната нощ

        в небесния свод със звездите обсипан

        учудвам се,каква ли мощ

        стои зад тоз всемир непипан.

 

        Дали там някъде в безкрая

        на друга някоя планета

        деца със кученца играят

        и някой към небето гледа.

 

       Дали пък взорът ни не се преплита

       и без сами дори да знаем

       вълшебно тайнство да ни сплита –

       зовем се,търсим се, мечтаем.

 

       Аз мисля – таз мечта прекрасна

       напусто тъй не е в сърцето

       и гледам онемяла и прехласната

       пак всяка нощ звездите на небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмихна ме Наистина, кой знае. Не е случайност, в това съм сигурна.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...