17.03.2019 г., 22:44

Звездна мелодия

881 6 13

Грациозно се движат ръцете

по-цветните клавиши на душата.

И мелодията която дочувам

е тъй божествена и тъй красива.

И вперила съм жаден поглед в небето

за да ме докоснат първите изгряващи

вълшебни и лечебни лъчи на звездите.

И се почуствах тъй щастлива...

И ето розовия воал на вечерта

ме намята със щит от обич

да ме пази и закриля...!

Усещам милувките на вятъра

сякаш ми нашепват!

Не се предавай! Чуваш ли?

Каквото и да ти се случва!

Не се предавай...! И силна бъди!

А нощта бе тъй светла,

усмихваше се нежно

от златен ореол луната!

Хей, мило момиче! Изправи се!

И глава пред никого не свеждай!

Знам трудни са житейските пътеки...

Но ти само отключи сърцето си за любовта!

Махни с ръка на злобата човешка

и направи пътека - там където няма път!

Оглеждам се в звездното сияние

а полъха на вятъра влива в мене сили!

И коленичила насред пространството -

молитвено ръце пред гърдите съм допряла!

А звездната мелодия все така

нежно се докосва -

по най-фините струни на душата...

 

16.03.2019г

Катя

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мария, благодаря ти за топлината и хубавите!
  • Толкова е красиво,че нямам думи мила, Катя!
    "И коленичила насред пространството -
    молитвено ръце пред гърдите съм допряла!
    А звездната мелодия все така
    нежно се докосва -
    по най-фините струни на душата..."
    Поздравявам те за тази "Звездна мелодия", която почувствах! Браво!
  • Толкова се радва да те видя на страницата си, Вили!
    Благодаря ти за топлината и хубавите думи!И аз те прегръщам!
  • Здрасти, мило Кате. Имах нужда да прочета точно нещо такова. Благодаря ти. Прегръщам те много.
  • Гавраил, благодаря ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...