25.08.2009 г., 23:19

Звездна тишина (Свръхнова)

1.5K 0 22

Когато една звезда, десетки пъти по-голяма от Слънцето, тръгне да умира,тя го прави по невероятен начин. Избухвайки и разпръсквайки в пространството светлина и енергия, еднократно равняващи се на светлината и енергията на всички звезди в галактиката. Това е Свръхнова. Не всяка звезда може да стане Свръхнова. Слънцето, например, не може...

 

 

                        Звездна тишина (Свръхнова)

посветено!

 

Отдавна се научих да живея

със болката от лявата страна.

И, ако някой ден не съумея

аз още обич вътре да сбера,

сърцето ми препълнено е с чувства

и ще избухне всеки миг!

Тогава ти ще видиш да се пръска

любов по цялата земя

и всеки атом ще се чувства -

любов в избухнала звезда.

 

Навярно мене няма да ме има -

аз ще съм звезден вятър или лъч.

Сърцето ми, след толкова години,

ще сипе обич върху твоя път.

Сърцето ми, след всичките години,

ще се превърне в светлина,

със всичката любов за тебе

ще бъда звездна тишина.

 

       Венцислав  Янакиев

             25.08.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да!
    Така е създадена Вселената
    От ...
    Свръхнова любов.
  • Това е страхотно, Венци! Запознат със свръхновите, дори имам подходяща литература. Така че експлозиите на сърцето съвсем ясно го обясняват това явление. Наздраве за празниците!
  • Бъди! Харесвам любовната ти лирика. Поздравления!
  • !!!
    ,,със всичката любов за тебе
    ще бъда звездна тишина.''

    Бъди звезда!
  • харесах, определено харесах как е поднесено!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...