Звездна вечер над Истанбул
Блясват в мрака студен
светлините над Босфора.
Ти се гушваш до мен.
Бавно корабът носи се
върху мътни води
към звезди изумрудени,
а ветрецът кръжи
над лицата ни влюбени,
над стените от камък,
над кубета и мостове,
над дворците от мрамор
с тежки порти залостени.
От джамиите хвръква
многогласна молитва
и звънът на камбани
черковни не стихва.
Вечно буден, трепти
мегаполисът – град
със огромно сърце,
на легенди богат.
Цветни снопчета
праща ни звездната вечер.
А ветрецът отдавна
е достигнал далече.
Светли яхти оставят
след него в нощта
водни дири,
вълните достигат брега.
Бели спомени литват
като чайки сега
и потъват в омайния
свят на нощта...
Срещам в мрака
очите ти,
стоплям твоите длани –
топлината пречистена
в моя сън да остане!
С тънки пръсти
докосваш ме...
както ангел с крила!
И светът тихо чезне
в бледосиня мъгла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
