Oct 25, 2022, 8:08 PM

Звездна вечер над Истанбул 

  Poetry » Odys and poems
5.0 / 5
429 4 3

Блясват в мрака студен

светлините над Босфора.

Ти се гушваш до мен.

Бавно корабът носи се

върху мътни води

към звезди изумрудени,

а ветрецът кръжи

над лицата ни влюбени,

над стените от камък,

над кубета и мостове,

над дворците от мрамор

с тежки порти залостени.

 

От джамиите хвръква

многогласна молитва

и звънът на камбани

черковни не стихва.

Вечно буден, трепти

мегаполисът – град

със огромно сърце,

на легенди богат.

Цветни снопчета

праща ни звездната вечер.

 

А ветрецът отдавна

е достигнал далече.

Светли яхти оставят

след него в нощта

водни дири,

вълните достигат брега.

Бели спомени литват

като чайки сега

и потъват в омайния

свят на нощта...

 

Срещам в мрака

очите ти,

стоплям твоите длани –

топлината пречистена

в моя сън да остане!

С тънки пръсти

докосваш ме...

както ангел с крила!

И светът тихо чезне

в бледосиня мъгла.

 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works