Изгубих се в хорските думи,
а душата ми горчиво ридае -
потулих искрата...
зарових я в пепел и така
безценното време отмина!
Но понякога, когато
най - малко очаквам...
искрата припламва -
разгарят се звездни искрици
та по пътя ми земен да светят...
Изгубих се в лабиринта на живота
и толкова отдавна се боря
с вятърни мелници...
уморих се да търся
скритите истини -
за света и изгубените,
човешки ценности...
И дали най - после
ще спася душата си...
от безсънните нощи,
ще успея ли - да си върна
пропилените възможности...
И да бъда искрена
и да сътворявам
приказни вълшебства...!
Затова и искрите припламват
и към светлият извор ме водят
на нероденото утро...
Ето, вижте светлият път -
как се е ширнал
пред мене и изумрудено светят
звездни искрици с надежда,
че този свят...
може да бъде обичан и бял
и изпълнен с безусловна любов!
11.11.2020г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
и прекрасния ти коментар на стиха ми"Звездни искрици"
"Пазителка на надеждата"и "светла душа"
Стопли душата ми с тези думи...
Да светът е болен и повече от всякога се нуждае от надежда,
светлина и безусловна любов за утрешният ден...
Да светъл е пътя - когато душата е изпълнена с доброта и любов.
Благодаря ти Скитнице, за хубавите думи!
Така е Георги...Светът може да бъде обичан
и бял и изпълнен с надежда!
Благодаря ти за коментара!
Иван, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
Виждам красотата на природата, усещам я със сетивата си...
Най - новият ми стих е вдъхновен от наситено синьото небе над планината, Рила!
"Небето е безкрайно синьо,
подухва вятъра и златните
листа отронва..."
Влади, толкова много се радвам да те видя на страницата си!
Благодаря ти от сърце за хубавите думи и коментар!
Благодаря и на авторите поставили стиха ми в любими!
Бъдете здрави и благословени!