Звездни искрици
Изгубих се в хорските думи,
а душата ми горчиво ридае -
потулих искрата...
зарових я в пепел и така
безценното време отмина!
Но понякога, когато
най - малко очаквам...
искрата припламва -
разгарят се звездни искрици
та по пътя ми земен да светят...
Изгубих се в лабиринта на живота
и толкова отдавна се боря
с вятърни мелници...
уморих се да търся
скритите истини -
за света и изгубените,
човешки ценности...
И дали най - после
ще спася душата си...
от безсънните нощи,
ще успея ли - да си върна
пропилените възможности...
И да бъда искрена
и да сътворявам
приказни вълшебства...!
Затова и искрите припламват
и към светлият извор ме водят
на нероденото утро...
Ето, вижте светлият път -
как се е ширнал
пред мене и изумрудено светят
звездни искрици с надежда,
че този свят...
може да бъде обичан и бял
и изпълнен с безусловна любов!
11.11.2020г
Катя Джамова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени