Звездни тревоги
Звездни тревоги
Страх ме е, че не съм достатъчно чувствена,
страх ме е, че няма да спра,
че мойта вселена е някак изкуствена,
че с фалшива душа ще умра.
В онзи миг, долетял от забравата,
за да каже едно привет,
да ми докаже по човешки направата,
ще си купя един билет.
Начало. В залата в тъмното плаващо
светва едно сърце,
биещо, тупкащо, скачащо, шаващо,
усмихва се с мойто лице.
Стой! То избяга. Как можа,
тъкмо отворих буркана,
то не забрави ли мойта душа...
фино припуква екранът.
И грейва образ преиначен,
а аз примигвам в почуда;
актьор нов ли е бил назначен,
да не реша да избягам
в полуда?
В онзи миг, долетял от забравата,
за да каже едно привет,
да ми докаже по човешки направата,
продължавам все пак напред.
Сядам обратно, стискам клепачи,
виквам:
„Това си ти!
И то бе красиво, но ти, обаче,
си ти... нали си ти?“
И ето, прохожда, пропява,
подхожда на мойта щастлива душа.
Улавям, прибирам в мечтите тъдява...
Пробожда ги звездна игла.
Ей! Но е късно, вече го няма,
плача и чакам с надежда.
Де ми е образът! Вече припряна
в изхода скришом поглеждам.
Но глупости! Тъй е удобно във залата.
Идвай тук, клоун със клоун.
Мога, аз, мога да тъна в забавата,
мога аз, пляскам в апломб.
Заплесната в сцената
на сърцата си
забравям че търся едно.
Ето ги и финалните надписи:
Едно! Съм! Едно! Съм!
Едно!
Лъжеш! - изсъсквам. - Ти си образ измамен.
Пореден след всички дотук.
Но лъхна ме дъх позабравен
на детска глъчка.
И - „Пук!“:
Толкова нежни, ефирни, са
всичките мои лица.
Понякога някое-друго ще срещам.
Такива щастливи деца!
Тичат свободни.
А малкото кино на звездни тревоги
приши се към мойто сърце;
затуй аз обичам луната - нали ги
пак варди със бяло лице.
Благодарим!
Едната ще тича по твойта осанка,
друга, срамлива, ще спи
леко, прикрита във нощната сянка,
завита с мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
