Над брезите
залезът спуска
пепелно-розов воал.
Под покривите
къщите се сгушват,
комините въздъхват
и прегръдки димящи
към звездите отправят.
Нощта
кадифения си плащ тръсва
и в тишината
усмивки звездни посипва –
искрящи,
невинни
и бели.
© Ласка Александрова Всички права запазени