31.05.2014 г., 12:03

Звездобройка

1.1K 1 1

Някога броих аз звездите в небето.

Една, две, три,

милион…

до безброй.

И питах ги с вик до небето:

„Как да ви стигна?”

Мълчаливо,

игриво: „Ела!”,

приканваха те.

 

Опитах с ръчичка,

протегнах се веч,

но небето не стигнах –

такъв ми късметът!

Покачих се на клона,

протегнах ръка,

но отново достигах само листа.

Опитах да бягам –

хоризонта да стигна,

там аз да уловя

моя звезда.

Но бягаше той

игриво с мен –

и този другар

избяга от мен.

Звезда не достигнах,

прибрах се вкъщи

и просто заспах уморена.

 

На другия ден

събудих се с трепет,

но на небето

вече няма звезди.

Разочаровах се,

плаках и страдах,

защото на небето

вече няма звезди.

През целия ден

умувах усилно,

къде са избягали

всички звезди.

Търсих под дърво

и под камък,

но не намерих нищо,

уви.

 

Дойде вечерта и лека-полека

звездите изпълниха небесната шир.

Луната доволна до тях да стои,

изпъчи се гордо

и светна – факир!

Аз ù завиждах

съвсем благородно,

луната поисках да бъда във миг –

обиколена с звезди,

ах, тъй, чудотворно

е нейното място, нали!

 

Измина се време,

пораснах и аз.

Времето остави

загрубели следи

по моята детска душа.

Но още търся

звездите в небето –

не забравих аз

малката детска мечта.

Ден подир ден

със поглед към тях

отправям послание аз.

Видя ли

малка звездица да пада,

изпращам я с поглед,

изпълнен с тъга в този час.

Звездите са мои другарки,

мои сестри,

моя закрила.

Мое семейство

и всичко наред.

 

И зная аз,

някой ден след много години

ще поема по пътя последен.

Пеша ще тръгна

аз към звездите

и веч те не ще ми избягат.

Сама аз в звезда ще се превърна,

нечия съдба ще закрилям.

И ще бъда щастлива –

доде пак осъмне,

ще блещукам,

ще грея като фар в морето.

Ще осветявам пътя

на душите изгубени,

ще нося радост

на тези, дето им липсва.

Ще приканвам

любопитните малки деца

небето да стигнат

и също кат мен

преди хиляда години

ръце те към всички звезди

да протегнат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубава идея, звездобройче!
    И стихът не е лош, има нужда от малки корекции, но пък ще си загуби от чистотата и чара
    Мило ми стана!!!
    Поздравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...