Звездоглед
ЗВЕЗДОГЛЕД
На внучката ми Ангела
Спиш във топла утроба, детенце,
под сърцето горещо на мама.
Аз съм тук. Съвсем съм наблизо.
Над съня ти ще бдя. Страшно няма!
Хей, човече, сънувай, мечтай си
и представяй си нашата среща,
и се вслушвай в гласа ми, говоря ти,
ей така, за каквото се сещам.
Откъде, или как да започна
тази приказка, толкова стара?
Ти прости ми, аз всъщност не искам
тъжни нотки във нея да вкарам.
Но това е горчива история
за живота на тази планета
с дефицит на юнаци и рицари.
В нея властват злобливи джуджета.
И разбирам, излишно е, глупаво.
Няма смисъл от груб песимизъм.
Във небето звездите са бухнали,
по пантофки при тебе ще слизат.
За грижовния принц и за розата
ще разказват и тихо ще пеят.
Вятър–скитник ще пъди тревогата.
Но уви! Аз не мога без нея.
Ти ще трябва от мен да научиш
за сърцата, дворците от лед,
за кралицата снежна. Не бой се!
Имаш корен на здрав Звездоглед!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
