Звуци и желания
Да те излъжа
е да лъжа себе си,
че сянката на приказната кула
държи изправена глава
и чака плитките ми да пораснат,
а календарът
свършва някъде по празниците, когато
на вързано играят капитаните.
Да ти призная
е да вярвам в себе си,
че мога да забързам зимата
на втората й крачка,
делфините когато ме разпитват,
защо не татуирах котва,
да не потъва никога усмивката
в тъгата на достатъчно мълчание.
Да те повикам
е пророчество на градуса,
който се топли от ръцете ми
под звуците на брезови дайрета...
и слънцето в бадемите е питомно,
за да люлее песъчинките
и да довърши
на фокуса любимите контрасти.
Да те намеря,
то е да забравя,
че имам цял живот несъвършенството
на леките везни,
в които и отровата не се дели поравно,
в които натежава вечно празното,
в които е завързала очи
весталката на сладките ми сънища.
Свързани произведения
Коментари
-
Загадъчността води до там да да не се заблуждаваш и да казваш истината.
-
Загадъчен стих, като танц на махало от "сянката на приказната кула" и "нетатуираната котва" до "звуците на брезови дайрета" и "несъвършенството на леките везни, в които натежава вечно празното"... в очакване на "весталката на сладките (ми) сънища". Оригинална си, както винаги, Райна!
-
Приятно.
-
Отнесе ме, залюля ме... Магьосница!
-
О, толкова е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
