В слузести мъки родена Лъжата
от майка, пропита със черен катран,
всекиму гледа да реже крилата
и сграбчва го в своята сбръчкана длан.
От тежък метал му поставя окови
и съска, и хвали се, и пръска отрови,
че, видиш ли, животът бил блян.
Безмълвно привиквани врани кресливи,
прелитат над локвите с кал,
дошли да разкъсват с клюнове гнили
меса като с ръждясал кинжал.
А Лъжата седи и се смее гръмовно – ...