23.10.2024 г., 18:50

Звяр

419 0 0

Обсеби ме омразата, а бях

преди лъч слънчев в черния ни свят, 

но постепенно този мазен мрак

с лицето на пореден психопат,

с оковите на ежедневните лъжи,

с капаните мечти осакатяващи,

като мутация в мен всичко промени,

и днес съм сянка с мрачно бъдеще.

 

И ежедневно лъжа и крада

мечтите чужди, после ги убивам -

Щом не успях човечността си да спася,

не искам нея в други... да я виждам!...

 

19.10.2024.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...