Звяр
Понякога си нежен и раним
ала аз съзирам в теб и звяр,
един такъв жесток, незрим,
пробудил се от спомен стар...
И че ме привлича, се страхувам,
в мен жаждата да те спася,
а аз самата все бодувам
своя звяр да укротя...
И във мене мъст и болка има...
как твоите да победя
и как да се боря ранима,
и с тебе път да изградя?
Понякога и нежен, и с любов
ръка ще ми подаваш ти...
ала зная - ще остане зов
един на друг да отмъстим...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
