Понякога си нежен и раним
ала аз съзирам в теб и звяр,
един такъв жесток, незрим,
пробудил се от спомен стар...
И че ме привлича, се страхувам,
в мен жаждата да те спася,
а аз самата все бодувам
своя звяр да укротя...
И във мене мъст и болка има...
как твоите да победя
и как да се боря ранима,
и с тебе път да изградя?
Понякога и нежен, и с любов
ръка ще ми подаваш ти...
ала зная - ще остане зов
един на друг да отмъстим...
© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
