Накуп аз призори не бях събрал
все още звездните карфици,
когато хвърли своя свилен шал
луната в моите зеници
и после се наля с кайсиев дъх
и скъса златния си корен.
Изтече изгревът, ранен до кръв,
над къщи, улици и хора.
Вълнáта с тъмносиния си плащ,
загърна пясъка изтръпнал,
Познах по пустия и мокър плаж –
от мен че някой си е тръгнал ...