Звън
Клонях към залез,
пътят ми забързано зави
зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
загнезди в гърлото.
Прогъгна гонг,
близнаците от мозъка
взаимно се изключиха,
листопад отнесе ласките,
ръцете се оголиха ненужни.
Изгубих се,
изгубих те...
и се събудих.
До мене кротко се
усмихваш,
от шепота ти ромолене
ме пречиства.
пътят ми забързано зави
зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
загнезди в гърлото.
Прогъгна гонг,
близнаците от мозъка
взаимно се изключиха,
листопад отнесе ласките,
ръцете се оголиха ненужни.
Изгубих се,
изгубих те...
и се събудих.
До мене кротко се
усмихваш,
от шепота ти ромолене
ме пречиства.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Николов Всички права запазени
