Svetlozavar (Светлозар Николов) Svetlozavar (Светлозар Николов)
1 33
Sep 12, 2005, 7:16 PM

Звън

  Poetry
1.3K 0 3
Клонях към залез,
пътят ми забързано зави
                зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
               загнезди в гърлото.
Прогъгна гонг,
близнаците от мозъка
              взаимно се изключиха,
листопад отнесе ласките,
ръцете се оголиха ненужни.
Изгубих се,
            изгубих те...
и се събудих.
До мене кротко се
           усмихваш,
от шепота ти ромолене
          ме пречиства.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0