Sep 12, 2005, 7:16 PM

Звън 

  Poetry
988 0 3
Клонях към залез,
пътят ми забързано зави
                зад ъгъла,
сърцето ми изпърха и
               загнезди в гърлото.
Прогъгна гонг,
близнаците от мозъка
              взаимно се изключиха,
листопад отнесе ласките,
ръцете се оголиха ненужни.
Изгубих се,
            изгубих те...
и се събудих.
До мене кротко се
           усмихваш,
от шепота ти ромолене
          ме пречиства.

© Светлозар Николов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??