Звън,камбани
Безжична нощ, цветя изсъхнали
отдавна загубили и цвят и мирис...
ваза, влага, тамян, сълзи
спомен по отминалото време.
Самотна нощ, тъга за време
сърцето чувства самота... Болка,
Боже нетърпима е а дявола покрит е в самота.
Смях, хихот и още нещо.
Хоро се вие на мегдан, Булка,
отдадена без свян... а той, юнакът,
сабя стяга за донкихотовски
кръстоносен бой - сълзи!
Меракът последен си отива...
надеждата тя майка на греха.
Безумният със ласки не умира
Глупакът тъне в самота, звън, камбани!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
