aap (Ангел)
862 3584
12 may 2023, 11:09

Звън,камбани 

  Poesía
120 2 4

Безжична нощ, цветя изсъхнали

отдавна загубили и цвят и мирис...

ваза, влага, тамян, сълзи

спомен по отминалото време.

 

Самотна нощ, тъга за време

сърцето чувства самота... Болка,

Боже нетърпима е а дявола покрит е в самота.

Смях, хихот и още нещо.

 

Хоро се вие на мегдан, Булка,

отдадена без свян... а той, юнакът,

сабя стяга за донкихотовски

кръстоносен бой - сълзи!

 

Меракът последен си отива...

надеждата тя майка на греха.

Безумният със ласки не умира

Глупакът тъне в самота, звън, камбани!!!

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се че сподели,за любовта към поезията!!!До нови!Таничка🌹🌹🌹!!!
  • Силен стих!
    Поздравления!
  • Благодаря от сърце за топлите думи ,за любими и подкрепата към мен и моето скромно творчество ,Младене,Приятелю!!!
  • Разтърсващ финал, Ачо!:

    "надеждата тя майка на греха."

    Това е твое откритие!

    П.П. На нощта й отива да е "безжична". Но да си безжичен по-принцип - не е на добре...!
Propuestas
: ??:??