May 12, 2023, 11:09 AM

Звън,камбани

  Poetry
410 2 4

Безжична нощ, цветя изсъхнали

отдавна загубили и цвят и мирис...

ваза, влага, тамян, сълзи

спомен по отминалото време.

 

Самотна нощ, тъга за време

сърцето чувства самота... Болка,

Боже нетърпима е а дявола покрит е в самота.

Смях, хихот и още нещо.

 

Хоро се вие на мегдан, Булка,

отдадена без свян... а той, юнакът,

сабя стяга за донкихотовски

кръстоносен бой - сълзи!

 

Меракът последен си отива...

надеждата тя майка на греха.

Безумният със ласки не умира

Глупакът тъне в самота, звън, камбани!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се че сподели,за любовта към поезията!!!До нови!Таничка🌹🌹🌹!!!
  • Силен стих!
    Поздравления!
  • Благодаря от сърце за топлите думи ,за любими и подкрепата към мен и моето скромно творчество ,Младене,Приятелю!!!
  • Разтърсващ финал, Ачо!:

    "надеждата тя майка на греха."

    Това е твое откритие!

    П.П. На нощта й отива да е "безжична". Но да си безжичен по-принцип - не е на добре...!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...