Зъзнеща душа
Ледена утрин присвива зеници.
Яростен вятърът брули скалите.
Вместо блестящи от радост искрици
бистри кристалчета кътат очите.
Всичко навред е забулено в бяло.
Мразът сковава и камък се пука.
В късче от лед е сърцето замряло,
чуди се как да намери пролука.
Длани вдървени в палтото потъват
с пръсти премръзнали свити в юмруци.
Тежка въздишка тревожно се спъва
в едра, заседнала в гърлото, буца.
Капчица топла сълза се търкулва,
хладната буза лениво пресича.
Струйката спира в трапчинка. Запълва я.
Зрънце от лед пък зад нея наднича.
Зъзне душата в бездушна одежда.
Взорът й спира на облаче ново.
То я примамва със свежа надежда –
шепа любов да я стопли отново.
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
!
