25.02.2019 г., 15:43 ч.  

Зъзнеща душа 

  Поезия
1023 10 17
Ледена утрин присвива зеници.
Яростен вятърът брули скалите.
Вместо блестящи от радост искрици
бистри кристалчета кътат очите.
Всичко навред е забулено в бяло.
Мразът сковава и камък се пука.
В късче от лед е сърцето замряло,
чуди се как да намери пролука.
Длани вдървени в палтото потъват
с пръсти премръзнали свити в юмруци.
Тежка въздишка тревожно се спъва
в едра, заседнала в гърлото, буца. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Предложения
: ??:??